ГЛЮКОЗА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЛЮКО̀ЗА ж. 1. Биол. Хим. Гликоза (в 1 знач.); гроздова захар. Дървесината и нишестето са изградени от едно и също изходно вещество — глюкоза. Хр. Одисеев, ТА, 58. Учените предполагат, че фосфоглицериновата киселина е предшественик на по-сложните въглехидрати фрукоза и глюкоза. НТМ, 1968, кн. 4, 17. Глюкозата се съдържа в по-големи количества в плодовете (главно гроздето) и в меда.

2. Мед. Кристално праховидно вещество със сладък вкус, получено при хидролиза на нишесте, водният разтвор на което се използва в медицината, като се инжектира венозно. Глюкозата се усвоява лесно, затова се използва за венозно хранене на тежко болни. △ Направиха ми система с глюкоза. Банка с глюкоза.

3. Гъст прозрачен сироп, получен при непълна хидролиза на нишесте (обикн. от царевица, картофи и др.) и използван при производството на захарни изделия; гликоза.

— От гр. γλυκύς 'сладък'.