ГМЕЧА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГМЀЧА, ‑иш, мин. св. гмѐчѝх, несв., прех. Диал. Мачкам, притискам, натискам нещо, за да го смачкам, омачкам; гмечкам, гнета. Току от кай що беше я гледал, коза се препраила на една голема сенка и току му се върлила сенката на него озгора.. Го газило сенището, го гмечило, дори му втасало. Нар. прек., СбНУ VII, 147. гмеча се страд. Колко силно това мнение се отличава от теориите на толкова наши политикани, които в народа съглеждат само тесто, способно да се гмечи и точи, и превива в каквито обичаш форми! Ив. Шишманов, СбЦГМГ, 62.