ГМУРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГМУ̀РАМ, ‑аш, несв., прех. Диал. Гмуркам. Брязка започна да си играе:.. — само главата си задържаше над водата и зяпваше срещу слънцето, пръхтеше.., гмураше и нея под водата и по няколко минути я нямаше никаква, което предизвикваше възторг у биволарчетата. Ил. Волен, МДС, 97-98.

ГМУ̀РАМ СЕ несв., непрех. Гмуркам се; гмуря се. Тая заран,.., тя [майката] мами непослушните патета, за да ги нахрани. Но пред тепсията с мамулената каша те предпочитат да се гмурат в лочника или да тичат подир мухите. А. Муратов, НТС, 12.