ГМУ̀РВАМ

ГМУ̀РВАМ, ‑аш, несв.; гму̀рна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. гму̀рнат, св., прех. Потопявам нещо изведнъж, с едно движение изцяло във вода. Той гмурна главата си в бистрата вода. △ Детето гмурна калната играчка в басейнчето. гмурвам се, гмурна се страд.

ГМУ̀РВАМ СЕ несв.; гму̀рна се св., непрех. С бързо, рязко движение (обикн. с главата напред) изведнъж се потопявам изцяло в дълбока вода. — Тя, видрата, много чува, макар че ушичките ѝ са мънички. И вижда като котка в тъмното. Усети ли те, начаса се гмурва и повече не излиза на това място. Ем. Станев, К, 17. Йонко никога не можа да разгледа отблизо тия големи черни птици.. Ако някой с лодка се приближеше към тях, те бързо се гмурваха във водата, плуваха под нея като стрели и много дълго не излизаха на повърхността. П. Славински, МСК, 101. Златан се бухна веднага в едно дълбоко място,.. и след малко се показа на противоположния край [на реката].. Златан отново се гмурна да търси риба. К. Константинов, СЧЗ, 87. Пое [Камберов] въздух и отново се гмурна в дълбочината. А. Гуляшки, Л, 10. Обр. Пеперудата игриво се гмурва в трептящия въздух. Ст. Марков, ДБ, 85. Марин се надигна, но не погледна, накъдето викаха, а надолу към пътеката, която извива сред жълтите стърнища и се гмурва под зелената шатра на селото. Ив. Венков, ХКН, 35. Мярва се семафор: вратите на тунела са отворени. И локомотивът се гмурва под земята. ВН, 1958, бр. 2185, 2. Колата ни се отбива вляво и след малко се гмурва в "зелената пяна" на буйната Близнашка гора. ПЗ, 1981, кн. 10, 17.

Списък на думите по буква