ГМУРЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГМУРЀЦ¹, мн. ‑рцѝ, след числ. ‑рѐца, м. 1. Само мн. Зоол. Разред водни птици с удължена странично сплесната човка, с крака, разположени далеч назад, които живеят почти само във водата, правят плаващи гнезда и се хранят с риба и водни насекоми. Pygopodes.

2. Отделен представител на този разред птици. Над водата се виеха водни кончета и цели ята комари. Това привлече хиляди щъркели,.., гмурци, дори чайки. П. Здравков, НД, 28. На значително разстояние от нас плуват гмурци. Колкото и да се мъчим да ги доближим, не можем да успеем. В. Бешовски и др., ЕП, 39. — Замятаха се рибите, гмурецът / се крие под водата. Буря иде. Д. Стоевски, ВТ (превод), 25.

◊ Гмурец рогач. Водна птица с раздвоена качулка на главата, на врата с якичка от удължени кафявочервени пера и с плавателна ципа около всеки пръст; дългъч. Podiceps cristatus. Малък гмурец. Водна птица с предимно канеленокафява перушина, бял корем и с плавателна ципа около всеки пръст. Podiceps ruficollis.

ГМУРЀЦ², мн. ‑рцѝ, след числ. ‑рѐца, м. Гмуркач. Както всички корморани, така и нелетящият галапагоски вид е не само великолепен плувец (..), но и превъзходен гмурец. На сушата обаче се движи крайно несръчно, тромаво и смешно. Н. Боев, Г, 60-61. Фактът, че при своето бързо гмуркане кашалотът за разлика от леководолазите не изпитва "кесонна" болест, поставя пред гмурците още една мечта за реализиране — за утрешно обезопасено и бързо гмуркане без скафандър до непознатите океански дълбини. ВН, 1964, бр. 3866, 4.