ГНЕВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ГНЀВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. 1. Който е обхванат от гняв, изпитва гняв, силно е ядосан, силно раздразнен. Той беше гневен. — Псета! — Вие пак сте се събрали да слушате дяволски учения! — извика той към селяните. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 146. Хаджи Андрея (бързо разбутва всички, доближава се до прозореца, отваря го и гневен се обръща към мнозинството) — И ноще ли нямаме мира от вас, и ноще ли? П. Тодоров, Събр. пр II, 358. Майката скочи, почервеняла и гневна, и удари такава силна плесница на Наца, че пет-шест котки изскочиха пред очите ѝ. М. Грубешлиева, ПП, 100. А в туй време тълпата ставаше все по-шумна, по-гневна и по-дръзка. Недоволни от масовите помилвания,.., недоволни, че вместо стотина водеха само двамина към бесилото, турците бързаха над тях да изсипят злобата си. Зл. Чолакова, БК, 143. // За животно — който е силно раздразнен. — Скарлатов е един безобразник! — каза запъхтян Нанков, като стреляше яростни погледи на дожа, навел глава, като гневен бик. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 80.
2. Остар. и диал. Обикн. с предл. на. Който е изпитал яд, гняв към някого и продължава да му се сърди. Ти ще си гневна на мен, ти ме презираш. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 77. И мрак обзе душата на Стоичка.. / и скиташе се все навъсен той, / на целий свят като че гневен. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 92. Ти пък иди и седни си при своите кораби леки, / гневен бъди на ахайци и никак на бой не излизай. А. Разцветников, Избр. пр III, 18. — На мене ли си, Русо, сордна и гневна, / на мене ли си, Русо, или на село? Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 31.
3. Който изразява гняв. Падналият сокол беше неговият;.. Султанът поиска да му дадат сокола,.., поклати глава съжалително и още веднъж хвърли гневен поглед към Косана. Й. Йовков, СЛ, 34-35. Лицето му бе гневно, жестовете резки и по сърдития глас, който долетя до Юлия, тя разбра, че момиченцето нещо се караше. П. Вежинов, СО, 70. Димо се разсърди на жена си, развика се с гневен глас и за да ѝ докаже, че той е мъж и че може да прави каквото си иска, отиде в кръчмата. К. Петканов, МЗК, 138. Колкото повече викаше, повече се разяряваше. Всяка гневна дума докарваше друга, по-гневна. Ив. Вазов, Съч. IХ, 154.
4. Който е предизвикан от гняв. И тая жена, която беше способна и на гневни избухвания, и на голяма нежност, започна да се отнася към Захарча, като към син. Й. Йовков, ВАХ, 20. Гневно вълнение обзе Черешара. П. Славински, ПЗ, 84. В същия миг влезе Диамандеску. Разтревожен от гневното излизане на Раковски, той го бе последвал набързо. Ст. Дичев, ЗС I, 424. — Няма да дадем писаря!.. Писаря.. няма..! — се понесе като разбита вълна далеч навън гневната глъчева на навалицата. А. Страшимиров, К, 46.