ГНЕВЀНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от гневя и от гневя се. Макар че сакатите ръце на Цонча бяха слаби за борба с нейната здрава и мускулеста снага, но тя чувствуваше, че той, подир толкоз дълго гневене.., не за добро иде да я намери тук. Ив. Вазов, Съч. VIII, 126.