ГНЕВЍТ

ГНЕВЍТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. 1. Гневен (в 1 и 2 знач.). Сърдит бил Стоян, гневит бил / на булката си Тодорка, / щот не е рано ранила. Нар. пес., СбВСт, 488.

2. Гневлив (в 1 знач.). Ний го сякахме (мислихме) че ѝ / .. / някой сърдит, гневит човек. СбНУ VII, 3.

Списък на думите по буква