ГНЕВНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГНЀВНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от гневен (в 1 и 2 знач.); гняв. Васил забави крачките си и продължи с повече гневност: — Какво ме прикотковаш? Ив. Вазов, Съч. IХ, 83. Петко се вълнуваше, като я гледаше.. Струваше му се, че я овладява някаква пресилена гневност, раздута от предизвикателния и неподходящ подстъп на Ралчо. Ст. Даскалов, СЛ, 12.