ГНЕЗДИЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГНЕЗДИЦЀ, мн. ‑а̀, ср. Умал. от гнездо (обикн. в 1 и 2 знач.); гнезденце, гнездце. Анко надзърна в туфата и на една триразсохата гюлова пръчка сред туфата съзря едно хубаво, кръгло, изплетено от сухи тревици и лика от черничеви клончета гнездице. Ц. Гинчев, ГК, 27. В клонака на явора пилето отново бе запреплитало нежната, игрива песен. Спря и притвори уморени очи. Мярна му се топлото гнездице с другарката на песнопоеца: сгушила се, миличката, и слуша песента. О. Василев, Т, 60.