ГНЕЗДЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГНЕЗДЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., непрех. 1. За птица — правя, вия гнездо. Някои птици строят гнездата си на закрито. Такива са например кълвачите. Те гнездят в дупки, издълбани в стъблата на дърветата. М. Йосифов, ЗФБ, 19. И двата вида ветрушки [птици] гнездят по сградите на селищата и рядко по дърветата в природата. Черношипата понякога обича да се настанява в чужди гнезда. Ст. Дончев, ПНД, 36. Знайте, че не всички птици гнездят по едни и същи места. Едни от тях обичат да си вият гнездата високо по дърветата. Ив. Димитров, ОП, 25.
2. За птица — снасям яйца, мътя и отглеждам малките си. Щъркелите, които гнездяха по дърветата, летяха уплашени ниско над къщите и все още не смееха да кацнат в гнездата си. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 290. Скиташе из планината да дебне дивеч,.. да лови диви гълъби из хралупите на дъбовете, дето тия птици гнездяха. Ем. Станев, ПЕГ, 59. По времето, когато синигерите гнездят, двойката родители прелита около 350-380 пъти, за да храни малките си. ВН, 1958, бр. 2063, 4.
ГНЕЗДЯ̀ СЕ, ‑ѝш се, мин. св. ‑ѝх се, несв., непрех. 1. Обикн. за диви животни — имам свърталище, крия се, потулвам се. Тукашните букови лесове не се намират никъде в България. В техните непристъпни и мрачни самотии се гнездят мечки, диви свини. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 96. — На̀, днес-утре, разправя тя на унуката си, ще склопя очи и всичко ще запустей; къща ще се порути, двор ще обрасне в буренак — таласъми ще вземат да се гнездят в нея... П. Тодоров, И I, 74. Замък там било отколе, / чуден, бляскав и голям, / .. / бухали сега се гнездят / в грозните му съсипни. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 58. // Приютявам се, подслонявам се някъде. От другата страна притиснат [Искър] от надвиснали разноцветни и разноформени гиганстки скали, изпъстрени с пещери, в които се гнездят манастирските стада. Ал. Константинов, Съч. I, 241. Сам-тамо под скали, където полегат / се спуща пустий бряг, едвам се забелязват / следи от съсипни. / .. / Дали не планински тъдявашен юнак / там нявга се ѝ гнездил със своято дружина. П. П. Славейков, Мис., 1901, кн. 1, 15.
2. Прен. Поет. За чувство, настроение, идея, мисъл и под. — завладявам за дълго, прониквам дълбоко и съществувам скрито, потайно. Радостта не намира почва в сърцето му — .. — дето се гнезди червеят на някоя вековечна мъка. Ив. Вазов, Съч. IХ, 3. Страхът още може да се гнезди в сърцето, докато имаш надежда да живееш. В.
Андреев, ПР, 19. И всичко / миришеше на млада пролет... Само / мъглива есен гнездеше се още / в душата на Стоичко Влаха, че / отдавна вече Ралица и Иво — / мъж и жена — живееха честито. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 93. Кат рой се гнездят в нас пороци. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 135. Ако оставим настрана политическите и национални чувства, които са се гнездили и топляли в еснафските среди.., еснафството в правните си и професионални отношения се е държало твърде прилично и уважително, поне от формална страна. СбНУ ХХХIII, LХV.