ГНЕЛ

ГНЕЛ1, гнѐлът, гнѐла, мн. гнѐлове, м. Диал. Пласт земя, отделен заедно с тревата; чим. Пътеката беше постлана с големи буци гнел (чимове) и парцали одран мъх от канарите. Ив. Вазов, Съч. ХV, 70. Ралото глухо раздигаше ровката земя и отхвърляше едри буци и гнелове, влажни, с треви и камъчета, лепнали по тях. Ив. Вазов, ЖИ, 91. И заряди да треби всъде по дъното, и няколко седмици рядом все вадяха само гнелие с морска трева. Й. Груев, СП (превод), 130.

ГНЕЛ

ГНЕЛ2, гнѐлът, гнѐла, мн. гнѐлове, м. Диал. Кирпич.

— От А. Дювернуа, Словарь болгарского языка, 1885.

Списък на думите по буква