ГНЕТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГНЕТ, гнетъ̀т, гнета̀, мн. няма, м. 1. Жестоко потисничество над много хора, над дадено общество от някаква власт; робство, терор. — На негова светлост му е известно, че елинският народ не може да се примири с положението милиони негови братя в Тесалия, Епир, в Крит и островите да гинат под турски гнет. Ст. Дичев, ЗС I, 281. От всички български области най-онеправдана бе от конгреса Македония; но, потисната от турския гнет, двойно по-тежък сега, отколкото по-преди, покрита с остатъка от разбитите турски войски, тя не можа да прояви нито своя протест, нито даже своето отчаяние. С. Радев, ССБ I, 30. — След петстотингодишна кървава робия захваща бурна правда нашите земи. / И Мизия, и Тракия са гнет разбили. В. Марковски, ПЗ, 339. // Потискане, измъчване, насилие от страна на по-силния в някакво отношение върху по-слабия. Рада беше порасла в тая задушлива и мъртвяща атмосфера на килийния живот, под строгия несъчувствен надзор на старата сплетница и под гнета на тая каменосърдечна жена. Ив. Вазов, СбНУ I, 50. Войната беше за него освобождение, истинско избавление от семейния гнет, от вечните укори на жена му. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 417. Руси се поусмихна на доброто желание на Димитър да покаже, че бедата е обща,.., че всички са под гнета на лихварите. П. Спасов, ХлХ, 50. В 1881 г. Цанков бе ходил също при Ласелса, но тогава бе, за да се оплаква от русите и да иска поддръжката на Англия срещу техния гнет. С. Радев, ССБ II, 277.
2. Душевна потиснатост, угнетеност, притесненост, предизвикани от някакво тежко изживяване, мъчително чувство, мисъл и под. Тежкият гнет, който изпитваше от момента на арестуването си, започна да става непоносим. Д. Ангелов, ЖС, 515. Но Стамболов беше блед, намръщен и вторачено гледаше пред себе си. Умора и вътрешен гнет го бяха съкрушили тъй, че не бе останало ни капчица от енергията, с която той бе започнал да действува на 9 август. В. Геновска, СГ, 492. И какъв беше този сух, висок мъж с продълговатата конска глава?.. Неговата зловеща фигура се открояваше в съзнанието на Ленко и го изпълваше с гнет, отвращение и омраза. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 198. — Ах, каква си умница! — И там е моето нещастие.. — Защото с ум поколение се не създава. Тия думи, повече плод на душевен гнет, отколкото на трезва размисъл, смутиха Катя. Ст. Чилингиров, РК, 91. Но възрастта, преуморена от постоянните пътувания и, най-главно, моралният гнет от жестоката и несправедлива постъпка спрямо него ускориха неговия край. Ив. Димов, АИДЖ, 81. Еньо ставаше все по-грозен и по-страшен под гнета на мисълта да отмъсти на брата си. Елин Пелин, Съч. III, 152-153. Тогава, под гнета на люто съмнение, / душата усеща едничка охота, / едничко желане и страстно стремлене: / да търси заветната цел на живота. К. Христов, ПВ, 43.
3. Остар. Тежест, натиск на нещо. А след минута там по урвестия склон, / гората, дотогаз под снежний гнет заспала, / като налетена от някаква си хала, / .. / со трясък, шум и ек / размята клонове. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 299.