ГНЍДА

ГНЍДА ж. Яйце, обикн. на въшка или на някои други паразити. Тя ходеше всякога нечиста, по сколуфите ѝ се белееха гниди като ориз и все се хвалеше, че всичко си имала, всичко през прага ѝ прелива. Ил. Волен, ДД, 151. Ние сме насядали върху белите камъни в реката, голи, и се пощем, докато в казана врят дрехите ни. Те трябва да врят поне два часа, за да умрат гнидите и въшките. Л. Стоянов, Х, 117. Къде ще се жениш? Това е лудост. Само след две-три години животът ще те смаже като гнида, ще те съсипе, ще те приравни с тази сива маса. Г. Калаславов, ОХ I, 243.

Прен. Пренебр. За изразяване на неприязнено, оскърбително отношение спрямо някого и чувство за собствено превъзходство. — Каква е тая играчка? — .. Андрей прибра пистолета.. — Нали съм разкулачен син — за самозащита. — Ти си глупак! — .. — Кой ще закача такава гнида? А. Гуляшки, МТС, 336. Хората си вдигнаха хижите в селата, посяха и пожънаха, поразвъдиха говеда, овци, светна им пред очите. Още ще им светне, още, и за други работи, ама на теб ли ще разправям, гнида с гнида? Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 322. — Тия тилови гниди, да ги разстреля човек! — обръща се взводният към старшия Илия, но тъй, че да го чуят и войниците. Л. Стоянов, Х, 11.

◊ Бабини гниди. Диал. Овчарска торбичка.

Списък на думите по буква