ГНЍЛОСТ

ГНЍЛОСТ, ‑тта̀, мн. ‑и, ж. Гнилота. Той обича да живее,.. и ползва се от развлеченията, които му дава обществото.. Щем не щем ще му се покоряваме на законите,.., ще си изпразняме кесиите за австрийски гнилости, боклуци. Ив. Вазов, Съч. ХI, 203. Измокреният и разкалян град намирисваше на влага и на гнилост. Ем. Станев, ИК III, 5. Вий препоръчвате такова гнило сукно, което по гнилостта си не може са сравни с това, което са купи от Галац. С, 1872, бр. 43, 338. То [царуването на султан Мурат] показа, че гнилостта на държавата е в костите на самата държава, в костите на цялото тяло, което са казва турска власт в Европа. НБ, 1876, бр. 26, 101. Тя [златката] лежеше вътре,.., върху меката гнилост

на хралупата, дето бе сухо и топло. Ем. Станев, ПЕГ, 47.

Списък на думите по буква