ГНИЛОТА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГНИЛОТА̀ ж. 1. Само ед. Качество на гнил; гнилост. Нали страдание може да носи и чуждото, пусто, нажежено небе, и ослепяващата очите безпощадна светлина, и горещата влага на леса, напоена с мириса на плесен и гнилота. Б. Райнов, ЧЪ, 166. Тая съвсем безсмислена постъпка, в която жертвите всъщност бяха две — убитият и убиецът, — беше още един белег за оная нравствена гнилота, която вече се проявяваше. К. Константинов, ППГ, 306. На нас ни предстои още да разчистваме гнилотата в самата немска земя, откъдето заразата на фашизма се разля и грозеше да умъртви всички зародиши на прогреса. П. Славински, ПЩ, 500.

2. Обикн. за растение — гнила част, гнило място; гнилост. Тоя дънер беше плътен отвсякъде, напълно здрав. Само в средата му личеше гнилота колкото юмрук. Н. Хайтов, ШГ, 266. При този начин се получават много по-висококачествени фиданки — с по-хубава коренова система, без гнилоти, които са почти неизбежни при фиданките от резници. ВН, 1958, бр. 1997, 2.

3. Събир. Много гнили неща (обикн. растения, листа, трева, късове дървета, клони), събрани на едно място; гнилаж, гнилак, гнилеж, гнилост, гнилотак, гнилоч, гнилош. Няколко бомби разтърсиха издъно мешовата гора: заскачаха сняг, земя, гнилота и клони. З. Сребров, Избр. разк., 77. Едни [дървета] — стърчащи прави, тлеят постепенно като сиви свещи, други — отслабнали в корена, бурята прекършва изведнаж и дочакват края повалени, за да се превърнат в шепа гнилота. Н. Хайтов, ШГ, 182.