ГНИЛОТАК —Речник на българския език — алтернативна версия

ГНИЛОТА̀К, мн. ‑ци, м. 1. Събир. Много гнили неща (обикн. растения, листа, трева, късове дървета, клони), събрани на едно място; гнилаж, гнилак, гнилеж, гнилота, гнилоч, гнилош. Зелениковец има южно изложение, обрасъл е с вековна букова гора, през чиито клони едва проникват пъстри слънчеви лъчи и осветяват сладкодъхавите самодивски билки и гнилотака. Ил. Волен, РК, 76.

2. Къс изгнило дърво; гнилак (Т. Панчев, РБЯд).