ГНИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГНЍЯ, гнѝеш, мин. св. гних, несв., непрех. 1. За органически вещества — разпадам се, разлагам се при продължително стоене и влага под влияние на бактерии. Вълко беше му разправил колко е важно да се прокарат пътища през горите, за да се извличат падналите дървета, които гниеха безполезно. Ем. Станев, ПЕГ, 116. Навред беше затрупано с изостанал, позастарял вече зеленчук, който започваше да гние и вонеше. Ст. Марков, ДБ, 435. Нека си падне семето в пръстта, то нито гние, нито се разваля, като навали дъжд, пак ще си поникне. Й. Йовков, ЧКГ, 160. Ябълките, що ся натрътят, гният. Д. Манчев, БЕ I, 106. Кого ли не жалеше той със своето милозливо сърце — и умрелите, които гниеха в черната земя, и всички живи, които страдаха на тоя грешен свят. Д. Талев, ПК, 263. ● Нека ме гонят стражари, / нека ме съдят съдници, / нека ми гният месата / в тъмни хладни зандани. Ц. Церковски, Съч. II, 108. Запей как брат брата продава, / как гният сили и младост. Хр. Ботев, Съч., 1929, 9. Скитаме се ние / по чуждия край, / младостта ни гние, / душа мир не знай. Ив. Вазов, Съч. I, 80.
2. Прен. Обикн. с предл. в и отвл. същ. Намирам се в състояние на пълно разложение, упадък поради своите действия или под въздействието на нещо, на някакви условия; тъна. Да бъдеш в болница или в затвор, / ще мислиш цели свят е болен тежко / и гния в престъпление, в позор... Ем. Попдимитров, СР, 174. Викни по-долу, и оназ гнуснава/ и рошава жена там виж добре, / .. / Таида е, коя в разврат е гнила, / доде е зела душа да бере. К. Величков, Ад (превод), 159. Поглядни ти сам в Блъгария и ся увери! Тук цял народ гние в невежество, а не един честен человек! БТСбПер. п I, 79. — Турция — каза той — от петстотин години не е помръднала ни стъпка напред, всичко гние в нея. Д. Талев, И, 385.
3. Прен. Обикн. с предл. в. Живея при много тежки условия (обикн. в затвор), които постепенно ме убиват, погубват; чезна. Пет години гних аз в турската тъмница. Ив. Вазов, Съч. I, 136. Следите на Христо и Петър се губили в Гърция (без да се знае живи ли са или не), а хаджи Никола, Георги и Тодор гниели в занданите. Н. Ферманджиев, РХ, 126-127. Старецът беше гнил в окопите и знаеше какво нещо е войната. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 105. — Царщината ще събаря човекът, а децата си без покрив остави, голи и боси. Ще гниеме сега пак в тая дупка. Д. Талев, И, 529. Ех, било е време тежко и усилно — / гнили сме в робство петстотин години. К. Зидаров, СП, 97.
4. Прен. Диал. Правя нещо да гние, причинявам гниене. Лазару свещ се не пали, / Лазару вода не сипе, / на си му легна до глава, / та плаче и наредува: / "Душа ти с души не сбрала, / Земня ти кости не гнила!" Нар. пес., СбНУ ХLIV, 123.
◊ Гния гърди. Остар. Рискувам, жертвам здравето си в името на някаква цел. А аз гния гърди над моята бездушна специалност, от която никой не се интересува. Ив. Вазов, ЗП, 5.