ГНОИЩЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГНОЍЩЕ, ‑а, ср. Диал. Място за боклук, смет, тор; бунище, торище. — Ще плащат и кюмюра, и рудата! — .. — Ба! Ще плащат колкото за една кола от гноището! — отекна друг. А. Христофоров, А, 287-288. Под — гола пръст! Смрад, дим, стени окадени, / тъмничен въздух; в полумрак потопени / човеци и дрипи... На също гноище / лежи скот и стопан, духовно сближени. Ив. Вазов, Съч. III, 124. Роди ме мамо с чест, та ме хвърли на гноището (..), говори една наша пословица. Ил. Блъсков, КУ, 18.