ГНОМ

ГНОМ, гно̀мът, гно̀ма, мн. гно̀ми, м. Книж. 1. В западноевропейската митология — дух с уродлива външност, нисък на ръст, който живее в недрата на земята и планините и пази подземните съкровища. "Лестер скуер" през деня тъне в меланхолична дрямка. Сякаш някакъв добър гном е докоснал с вълшебна пръчица малкия площад. Б. Йосифова, БЧМ, 132. Самите действуващи лица са далече от съвременността — "пажове, трубадури",.. И наред с тия рицари тук действуват "гноми, силфиди, русалки,.., демони". Н. Лилиев, Съч. III, 146. На̀, гледай, съмва, / ранна зазори зора, / .. / Гноми с песни и литаври / се тълпят по канари. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 60.

2. Джудже. Тишина, както в библейско сказание: — мир и любов, като в царствената приказка за спящи гноми и княгини... К, 1927, бр. 102, 3. Добрият гном поведе момиченцето към захарната къщичка.

— Нем. Gnom. — Кр. Пишурка, Момина китка, 1870.

Списък на думите по буква