ГНОСТИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ГНОСТЍК, мн. ‑ци, м. Филос. Представител и последовател на гностицизма. Той са старал еще за поддържането на мира и съгласието в самата християнска църква, която в туй време наченали да смущават някои разпри или ереси (например: гностиците, които са старали да обеснят истините на християнството с тайнственен начин и припознавали в спасителя не человек, но висшия разум. Н. Михайловски, РВИ (превод), 288-289. Колкото за изворите на павликиенското учение, то е получило своето начало от манихейството; от някои негови частности, обаче, вижда се, че то твърде много е заимствувало и от лъжеучението на гностика Маркиона, който за много неща е учил съгласно с манихейците. Р. Каролев, ПСп, 1871, кн. 4, 58-59.

— От гр. γνωστικός 'свързан със знанието, познанието'.