ГНОЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГНОЯ̀¹, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., непрех. За жива тъкан (обикн. рана, цирей и под.) — образувам и натрупвам гной; бера. Раните на главата му продължаваха да гноят и да го болят, но хекиминът вече не идеше. Ст. Дичев, ЗС II, 799. И тя [раната], вместо да заздравява, започна да гнои. Д. Ангелов, ЖС, 169. — Зъб ме боли — отвърна сухо тя. — Гнои ли, гнои ли? — запита жената. А. Гуляшки, Л, 517.

ГНОЯ̀², ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., прех. Диал. Правя нещо да изгние. Гнои дрехите си. Н. Геров, РБЯ, 226. гноя се страд.

◊ Гноя си гърдите. Диал. Ядосвам се, измъчвам се за нещо.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГНОЯ̀³, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., прех. Диал. Торя нива, градина и др.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГНОЯ̀ СЕ¹, ‑ѝш се, мин. св. ‑ѝх се, несв., непрех. Диал. Измъчвам се, ядосвам се, топя се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГНОЯ̀ СЕ², ‑ѝш се, мин. св. ‑ѝх се, несв., непрех. Диал. Потя се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.