ГНОЯСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГНОЯ̀СВАМ, ‑аш, несв.; гноя̀сам, ‑аш, св., непрех. За жива тъкан (обикн. рана, цирей и под.) — натрупвам, изпълвам се с гной; набирам. — Сами — рече му тревожно, — все повече гноясва [раната]. Д. Ангелов, ЖС, 169. Майка му вечер поливаше живи въглени с вода и го караше да държи петите си над парата, за да не гноясат. Й. Радичков, ГХ, 37.