ГНУСЀНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от гнуся и от гнуся се. Славна била твърдостта на стареца Елеазара, комуто, като отвориха със сила устата, накараха го да яде свинско месо,.. Но той с гнусене плюеше запретеното ястие. Н. Михайловски, ССИ (превод), 89.