ГНУСЛИВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГНУСЛЍВО. Нареч. от гнуслив (в 3 и 4 знач.); с погнуса, с отвращение. Вишан гнусливо изкриви лице. — Да махате от главата ми тия гадни псета! — викна той с тънкия си старчески глас. А. Дончев, СВС, 138. Някъде наблизо изцвърча мишка и тупна леко на пръстения под,.. Лазар присви гнусливо нозете си — не беше чудно да пребяга някоя по него. Д. Талев, ПК, 379. — Чудя се на тия момчета [джебчиите]. Как не им е обидно да се занимават с такава унизителна работа. Представяш ли си, бъркат в джебовете на хората. И мургавият мъжага плю гнусливо. Д. Жотев, ПМИ, 29.