ГНУСЛИВОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГНУСЛЍВОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. 1. Качество на гнуслив (в 1 знач.). Тя често проявява гнусливост. Не пие от чужда чаша.

2. Чувство на погнуса, отвращение. Жените престанаха да пищят, но започнаха да гледат вторачено кривокракия и по лицата им бе изписана същата гнусливост, като че гледаха мишката. Й. Радичков, ПЦ, 22. Хръсате свиваше устни и гнусливо ги бърчеше.., той не изпитваше ревност. Гнусливостта идваше от сълзите, които един хан си позволяваше да пролива. Й. Вълчев, СКН, 374.