ГНУСНАВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГНУСНА̀ВО нареч. Остар. Гнусно. Тази болест съвсем ма съсипа: зъбите ми почерняха, дъхът ми хвана съвсем гнуснаво да вони. Ч, 1875, бр. 8, 372. Но както е тежко да ся рита срещу ръжен и да ся хвата с ръка огъня, тъй също страшно и гнуснаво е да противоречим на историческите истини и доказателства. З. Петров и др., ЧБ (превод), 247.