ГНУСОТИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГНУСОТЍЯ, обикн. мн., ж. 1. Подли, нечестни, низки или непристойни прояви, постъпки, които предизвикват отвращение, погнуса; гнусота. А вие, злочинци, палете хорските къщи, крадете българските момичета, радвайте са и веселете са, пиянствуйте и развратничайте, но извършвайте своите гнусотии по-скоро, защото часът на вашия плач ще да настане скоро, даже по-скоро, нежели вие предполагате. Л. Каравелов, Съч. IV, 66. Вие само ни являвате, че и в Букурещ съществуват турци, черкези и татари и че техните насилия и злоупотребления надминуват гнусотиите и на Карагьозооглу. С, 1872, бр. 47, 377. Той е съдружник с Коста Зането — и знаеш ли каква гнусотия прави? Ив. Вазов, Съч. Х, 7.

2. Думи, изрази, които изразяват подлост, низост, клевета или са цинични, непристойни; гнусоти. Всяка неделя тоя вестник изригваше във въздуха една ужасна вълна от отрова,.. Едно цяло поколение растеше в тия миазми и се възпитаваше по тия гнусотии. Ив. Вазов, Съч. IХ, 159. Нам ни не позволява мястото да приведеме сичките ваши филологически и етнографически бълвоче, с които беше пълна вашата статия, и сичките гнусотии и клевети, които вие отправяхте не само към екзархията, но и към сичкия български народ. Хр. Ботев, Съч., 1929, 227. — Аз са срещнах с Димитраки и чух от него такива гнусотии, от които тряба да полудее човек — казал Дойчо. Л. Каравелов, Съч. VIII, 104.

3. Нещо (обикн. отпадъци, смет, нечистотии), което предизвиква отвращение, погнуса поради това, че е извънредно мръсно, нечисто; гнусота. В някои малки съединителни улички не можеш да изгазиш от гнусотии. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 52. Нека идем в яхъра на нашите богати стопани и да видим каква нечистотия са вижда не само в яхърите им,.., та не ще е зле да са намереше някой юнак,.., да прекара през дворищата им една река, за да им извлече гнусотиите. Лет., 1876, 54.

— Друга (остар.) форма: гнъсотѝя.