ГНЪСОТА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГНЪСОТА̀ ж. Остар. Гнусота. Желаният вулкан и адски жад / ще пламнат в твоите гърди, / гърдите ти ще бъдат ад... / А отвръщение ще поледи / душата ти... / Защото в капката роса, / отразила небеса / ще видиш прах остал / гнъсота и кал... П. К. Яворов, Б, 57. За да ся [безсрамието] търпи от добрите, трябва всякога да ся приструва, зачтото инак ся отблъснува като гнъсота от техните съдружества. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 175.