ГНЯ̀ВЯ, ‑иш, мин. св. гня̀вѝх, прех., несв. Диал. 1. Мачкам, смачквам нещо; гнясам. Прибирай си новата дреа, кога седаш, та да гя не гнявиш. Т. Панчев, РБЯд, 75.
2. Бия, нанасям побой на някого; гнясам.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.