ГОБЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОБЛЀН м. Декоративна тъкан с едно лице, изобразяваща някаква картина и предназначена главно за украса на стена. Върнах се късно следобед с параходчето и се отбих да видя Каза Д'Оро,.. Спирах акуратно пред всеки гоблен и пред всяка картина. Б. Райнов, ДВ, 28. Креслата бяха облечени с копринени гоблени и никакви калъфи не се слагаха върху тях. П. Спасов, ХлХ, 157. // Бродирана картина, изработена чрез особен вид ръчна бродерия. На триножната маса в ъгъла стоеше кошничката ѝ за ръкоделие, отдето се подаваше малкото гергефче с недовършения ѝ гоблен. М. Грубешлиева, ПИУ, 234.

— От фр. собств.