ГОВЕДА̀РСКИ

ГОВЕДА̀РСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е на говедар. Говедарската дъщеря попита чужденците отде са и по каква работа ходят. А. Каралийчев, МО, 13. Две нощи не се върна... — И къде е бил? — заинтересува се Гочо. — Спал в запустялата говедарска колиба в Адата. Г. Караславов, С, 66. Аз когато искам да ѝ дам някого за мъж, бил той син царски или говедарски, то се не пита от никого вече. Ив. Вазов, МЧ, 43.

2. Който се отнася до говедар или до говедо. Надвечер се изесни изново времето и на един гол рът съгледахме говедарска кошара, в която се видеше, че гори огън. Ив. Докторов, ЗД, 18-19. Стоян са ѝ болян разболял / на говедарско пладнище / на самодивско игрило. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 93. Дето слънцето зализа, / там има мома заспала / на самодивско игрило, / на говедарско поило. Нар. пес., СбСт, 8.

3. Прен. Разг. Пренебр. Който е груб, прост, недодялан. Разсилният захвана да вика с един говедарски глас име по име лицата, на които щеше да се раздава правосъдието. М. Георгиев, Избр. разк., 194. Говедарско държание.

Списък на думите по буква