ГОВЕДЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОВЀДЦЕ, мн. ‑а, ср. Умал. от говедо; младо говедо. — Тюю, отиде хубавото говедце! — извика някой и погледна тъжно

легналата юничка. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 302.

Прен. Пренебр. За изразяване на снизходително и пренебрежително отношение към някого. — Ти ли се намери да ми защитиш интересите, бе говедце? Не те ли е срам да изменяш на другарите си? Т. Харманджиев, КВ, 342.

◊ Божо̀ говедце. Диал. Простичък и кротък човек; божа кравица.