ГОВНЯН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОВНЯ̀Н, ‑а, ‑о, мн. говнени, прил. Простонар. 1. Който се отнася до говно. У говнян тор най-убаво жито се ражда. От сиромаси хора добри деца излизат. Послов., СбНУ ХХV, 29. Говняна миризма.

2. Който е изцапан с изпражнения. Говнени дрехи.

3. Който се е провинил в нещо или по отношение на някого; виновен (Ст. Младенов, БТР).

◊ Като че са вързани с говняно въже. Диал. Грубо. Винаги са заедно, не се делят един от друг. Не съм вързал с говняно въже някого. Диал. Пренебр. Грубо. Не задържам някого при себе си, не държа да остане при мене. Носа ми не се стига с говняна клечка. Ирон. Грубо. Прекомерно съм се възгордял, надул, държа се надуто, горделиво. — Доньо — забърбори продрано Пеев,.. — Аз не останах при тайфата на младия Домусчиев. Станал важен, не можеш стигна носа му с говняна клечка. Д. Вълев, З, 202.