ГОВОР —Речник на българския език — алтернативна версия
ГО̀ВОР м. 1. Само ед. Устно, гласово осъществяване, проява на езика; реч. Нашето мислене е неразделно свързано с говора. Първо, чрез говора хората съобщават един на друг мислите си. Говорът е средство за общуване между хората. Псих. Х кл, 125. Ян Бибиян бързо усвои произношението на тия думи, които не се различаваха от човешкия говор, и сам няколко пъти високо ги повтори. Елин Пелин, ЯБЛ, 69. // В съчет. с прил., означаващи национална принадлежност. Гласово осъществяване на някакъв език. Когато радиаторът се загря, от кутията се зачу руски говор. Младежите стаиха дъх,.. — Москва! Говори Москва!... Д. Ангелов, ЖС, 252. Тия гости, обаче, не бяха българи, това се познаваше по физиономиите им и по чуждото произношение в българския им говор, размесен с английски фрази. Ив. Вазов, Съч. ХV, 43. Всяко пътуване до Керменли биваше радостно събитие, изпълнено с напрежение и с нови интересни неща: гара, влакове, чужденци, чужд говор. К. Константинов, ППГ, 20-21. Тряба язика да е изражение на народний гений, на народнийт дух и да не облача народний говор в чужди думи и в чужд строй на речта. Ч, 1872, бр. 17, 796.
2. Само ед. Способността за гласово осъществяване на езика; способността да се говори. И Бог като че ли нарочно беше му [на глухонемия] отнел говора, за да понася мълчаливо всички тези обиди и да не може да каже хулна дума против някого. Г. Караславов, СИ, 36.
3. Съвкупност от звукове, издавани от животните, които имат някакво значение, смисъл като сигнали на рефлекси. По този начин ще се направи класификация на различните звуци, издавани от животните, и хората ще се научат да разпознават животинския "говор". НТМ, 1966, кн. 214, 27. Не са еднакви и отделните призивни звуци, които издават различните видове дарвинови чинки (..).. Такива различия в птичия говор са констатирани за много видове европейски и американски птици. Н. Боев, Г, 98. ● Обр. Остана ѝ непрестанният говор на морето, който идеше откъм скалистите брегове от двете страни на града, тайнствен и всевечен. Д. Талев, С II, 202. Пред мене шумеше реката в зеления си дърволяк,.. И ти се вслушваш и искаш да разбереш тоя тайнствен говор. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 18. Тя [силата на труда] в горещите пещи / диша, / тя в моторния говор дъхти, / тя страхотно плющи / в каишите, / през фабричните свирки пищи. Хр. Радевски, П, 103.
4. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. Гласно, устно изказване, изричане на нещо; приказване, говорене, разговаряне. През завесата проблясваше светлина и някакъв глух говор идваше оттатък. Ст. Загорчинов, ДП, 269. Чу му се тежък тропот на подковани ботуши и сдържан говор. Ил. Волен, НС, 45. До нас долетя вълна от смехове и висок говор. Й. Йовков, СЛ, 157. От трапезарията се чуваше говорът на хазаите. Д. Димов, Т, 95. Когато се накани да си тръгва, откъм моста се чу говор, който го принуди да остане още малко. К. Калчев, СТ, 185. Аз бързам да завардя своето кюше и оттам слушам говора на възрастните. Т. Влайков, Пр I, 9. // Това, което се говори, съдържанието, смисълът на казаното. Величковият говор действуваше насърчително на брата ми, защото имаше минути, когато брат ми беше отчаян от постоянните нападки. Б. Вазов, СбЦГМГ, 214. Познавам те добре,.. / .. / обичаш умен говор, / и ясно, чисто слово. М. Петканова, ЦТ, 19.
5. Начин, по който някой говори, характеризиращ се със специфични особености в произношението, употребата на думите и техните форми; изговор. По говора им,.., познах, че Колчо се е сватил с коренно софийско семейство от простата класа. Ив. Вазов, Съч. IХ, 18. Тя беше чужденка, а това по нищо не личеше в говора ѝ. Й. Йовков, ВАХ, 49. Дочух разговор и спрях зад един глогов храст. По характерния говор веднага познах гласа на Милор. Сл. Трънски, Н, 159. Гостът беше разкопчал палтото си. Виждаше се верижката на часовника му. Едно медальонче се клатушкаше от неговия енергичен говор. Ст. Станчев, НР, 114. Но в света, където и да бъда — / не забравям образа ти скъп, / говора ти помня, прост и мъдър, / виждам как очите ти сълзят. Сл. Красински, ЗО, 8. // Начин на изго‑
вор, говорене, произношение, подчинено на предварително определени правила. От Мюнхен, дето негов [на Огнянов] учител между другите е бил именитият Писарт — и от тия свои учители навярно беше придобил тази извънредна грижа към сценичния говор. Н. Лилиев, Съч. III, 363. В Императорското драматическо училище Адриана Будевска получава основата на голямото си реалистично изкуство. Тук тя ще се запознае със спецификата на сценичната игра, с техниката на говора, със сценичния образ. Ст. Грудев, АБ, 35.
6. Диалект. В шопския говор "да слуша" значи да слугува. Ив. Вазов, Съч. IV, 20. Допуснах и други малки отклонения от тоя правопис, що ми се наложиха, за да мога по-точно да предам среднобългарския говор, на който са разказани тия ми повествования. Т. Влайков, Съч. I, 1925, б.с. Той говореше на учителката,.., а езикът му беше пъстра смесица от думи на местните говори и на непрестанно променящия се, неустановен още език, на който се пишеха българските вестници и книги. Д. Талев, ПК, 244-245. Източни български говори. Западни български говори. Тетевенски говор. Трънски говор.