ГОВОРЕЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОВО̀РЕЩ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. сег. деят. от говоря като прил. 1. Който има способността да подражава на човешкия говор, като произнася някои думи. Говорещ папагал.

2. Който е много изразителен; красноречив. Тя го гледаше втренчено с говорещ поглед.

3. Като същ. говорещия<т> м., говорещата ж., говорещото ср., говорещите мн. Само членувано. Човек, който говори. Момчил вдигна бързо глава и изгледа говорещия изпитателно. Ст. Загорчинов, ДП, 94. Седеше си той кротко и мирно и слушаше мъдростите на говорещите. Н. Каралиева, Н, 41.