ГОВОРИЛНЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОВОРЍЛНЯ ж. Разг. Място, където се говори много, и то обикн. не по същество. Веднага след това на възрастните се под‑

лагат паници, тепсии, пълни чаши с вино или с ракия, одаята се превръща в простонародна говорилня. Сл. Македонски, ЕЗС, 24. На 18 май Парламентът се събрал, за да изработи общогерманска конституция. Неговите заседания протичали в безкрайни разисквания, поради което бил наречен "франкфуртска говорилня". Ист. VIII, 90.