ГОВОРИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОВОРЍМ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. За език — който е в устната си, говорна форма, който се говори. Говоримият език си позволява тая свобода — да бъде независим от някои тиранически правила на граматиката. Н. Хайтов, ШГ, 25. Говоримата реч и канцеларската гъмжаха от русизми. Ив. Вазов, Съч. ХI, 47. В днешния български книжовен език тази [дателна падежна] форма на съществителните имена почти не се употребява, и то не само в говоримата, но и в писмената реч. Л. Андрейчин и др., БГ, 82. Специално пък за у нас — името Витоша е единственото и изключително наименование и в говоримия език, и в литературата. П. Делирадев, В, 18.

2. За език — който е съвременен, който се използва при съвременното общуване. И със схващането си за говоримия народен език, който според него трябва да легне в основите на книжовния език,.. Р. Попович допринася твърде много за активизиране общественото съзнание на карловци. Ив. Унджиев, ВЛ, 26. Никому няма да го препоръчам за литературен език, но той е един опит за въвеждане в езика ни на форми и свойства от старобългарския език и от по-важни езикословни говорими и до сега наречия. К. Величков, ПССъч. VIII, 117.

3. Остар. За който се говори, за който става въпрос. Затова нека дадем тука един кратък поглед и връх толкова говоримото султаново съкровище, което отнайпред много плашеше европейците. Лет., 1874, 242.