ГОВОРИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОВОРЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Остар. Който е свързан с говорене, с устна реч. Они хванали да хвалят и уважават своего царя Теодосия,..; следователно положили сичкото си говорително изкуство в да ги предумват и убеждават, че щели много добре да сторят и много да ся ползуват, ако би ся решили да оставят службата Владова и да влязат в служба греко-римска. Г. Кръстевич, ИБ, 197.