ГОВОРЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОВОРЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. 1. Който обича много да говори; приказлив, словоохотлив, разговорлив. От четири години вече той следваше в странство,.., — носеше се разкошно,.. — беше среден ръст,.., с продълговато хубаво лице и говорлив. А. Страшимиров, Съч. I, 185. Той беше така весел, здрав, говорлив. В. Друмев, И, 43. Македонски — 35-годишен човек, груб, говорлив, самохвалец и шегобиец. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 7.

2. Прен. Който е силно изразителен. Взрете се вие в моминските лица, свежи и засмени, в техните говорливи погледи, скрити свенливо под вити вежди... А. Страшимиров, А, 545.