ГОГО̀ЧЕНЕ

ГОГО̀ЧЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от гогоча. Гъските, които обираха остатъци от зарзават между сергиите, на два пъти се опитаха да излетят с оглушително гогочене и крясъци. Ем. Станев, ИК III, 35.

От ятото се спущат още две [диви гъски], вземат ранената другарка помежду си и като я окуражават с чести гогочения, отвеждат я със себе си все по-далече и далече... Ем. Станев, ЯГ, 61.

Списък на думите по буква