ГОДА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГО̀ДА ж. Диал. 1. Годеж. Тебе ти трябва жено, на дъщеря ми трябва един мъж .. Да си направим годата, че от то насетне ходи, дохождай, колкото щеш. Ил. Блъсков, Китка, 1886, 24. Зиме стават годи, засевки, сватби. Ил. Блъсков, Китка, 1886, 67.

2. Годежен дар, който се дава на мома. Две страни ся .. съгласяват за дарове, придане и други [при годеж]; а онова, що ся решава да ся даде, моме, понегде си ся казва года. Г. С. Раковски, П, 106-107.