ГО̀ДЕН

ГО̀ДЕН, ‑дна, ‑дно, мн. ‑дни, прил. 1. С предлог за или следв. изр. със съюз да. За човек — който притежава необходимите качества, за да извърши нещо успешно, който може да се справи с нещо; способен. Противоп. негоден. — Кажи на командира си, че ротата ми не е годна дори за отбрана. С. Северняк, ОНК, 192. — Трябва да разгледаме дали ние, хората от ръководството, сме годни да изпълним задачата, която ни се поставя. Д. Кисьов, Щ, 319. Левски се ръководи от практическата цел да се обучат бойци, годни да изкарат въоръженото въстание на успешен край. Г. Бакалов, Избр. пр, 185. При здраво семейство, поставено при добри материални и морални условия, ще имаме деца, годни за живота. Р, 1927, бр. 258, 1.

2. Който отговаря на определени изисквания и може да се използва, да се употреби за някаква работа, подходящ за някаква цел; пригоден. Керимов напомни още един път за бързото въоръжаване с годни пушки и наблегна, че на проходецкия отред .. ще се възложи .. да прекъснат всички телефонни и телеграфни връзки. Г. Караславов, ОХ IV, 461-462. Кажи ни място, където да направим ново село .. — Няма насам място за село, дори ние сме построили къщите си в дерето, за да не крадем годната земя. А. Дончев, ВР, 79.

ГОДЀН

ГОДЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Разг. 1. Прич. мин. страд. от годя като прил. Който е в положение на годеник или на годеница. Какво ми трябва мене дъщерята на някакъв си чифликчия, при туй и годена? Й. Йовков, ЧКГ, 28. Тлаката .. е взаимопомощ при по-случайни работи: строеж на къща,.., при бързо стягане чеиза на годена мома. Ив. Хаджийски, БДНН I, 36. — Дружке ле, Доне хубава, / та защо идеш на вода, / като си мома годена? / Нали те баща продаде / за шиник бели грошеве! Нар. пес., СбНУ ХLIV, 241.

2. Като същ. годените обикн. мн. Сгодени един за друг обикн. млади мъж и жена; годеници. — Нощѐ си ще ази в Клисура ида, / да си разнеса, о мои другаре, / тия ми тежки, тежки армагане. / Млого ща майки, майки зарадвам / повече млади, млади невести. / Майките, джанам, от синовете, / а пък невести от юнаците, / а годените от годеници. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 92.

Списък на думите по буква