ГОДЕНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОДЕНЍК, мн. ‑ци, м. 1. Обикн. млад мъж, който се е обвързал с обещание да се ожени, сгодил се е. В къщи баба Въла показваше на гостите си фотографиите, които синът изпращаше — най-напред като годеник с млада булка. Й. Йовков, ЖС, 117. — Снощи пристигна нейният годеник от Ридоград. Чака да дойде днес и тя от Диканя, за да се венчаят тук. Ив. Карановски, Разк. I, 131. Тогава срещу него се изстъпи буйният Младен, годеникът на Неранза. Елин Пелин, Съч. I, 77. Тя [Божана] посрещаше и изпращаше гости, посрещаше и изпращаше с щастливи очи годеника си. Д. Талев, ЖС, 362.

2. Само мн. Сгодени един за друг обикн. млад мъж и жена. По стените висяха фамилни портрети. Тук бяха годениците Бошнакови. М. Грубешлиева, ПП, 26. Той и този път беше с мургавото момиче, с което от тръгването на парахода почти непрекъснато бяха заедно. Те се хранеха на ед‑

на маса и правеха впечатление на годеници. Г. Белев, КВА, 328. Всички се ръкуваха с усмихнатите годеници,.., ходеха от стая в стая, разглеждаха чеиза на Фросо, възхищаваха се и се връщаха отново в приемната. Ст. Дичев, ЗС I, 308.