ГОДЕНЍЧКА ж. Умал. гальов. от годеница. Га си тръгнал Иванчо, / подире му върви / старата му майка / и млада годеничка. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 23. Назлъм Кольо годеника, / той на Жечка отговаря: / — Я мор Жечке, годеничке, / до кога ща са чакаме? Нар. пес., СбГЯ, 100.