ГОДИНА —Речник на българския език — алтернативна версия
ГОДЍНА, мн. ‑и, след числ. (нар.-поет.) го̀дин, ж. 1. Период от време, равен на 12 месеца или 365 (366) дни (1 януари-31 декември), през който Земята прави една обиколка около Слънцето. Видрите са вредни животни и законът позволявна убиването им през всяко време на годината. Ем. Станев, ЯГ, 16. Далеко било уж — това да е грижа! / Та ние сме братя седмина, / наред по веднаж да ѝ идем на гости — / и седем са пъти в година! П. П. Славейков, Съч. I, 49. ● С числ. поредно — при означаване на дата по някое летоброене. Действието на моята повест "Иван Александър" става през 1347 година. Ив. Вазов, НПис., 46-47. Една лятна тиха сутрин, на 15-ий август 1293 година, прочутата Асеневска столица гърмеше от звука на клепалата на многобройните си черкви. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 3. Изтече
1961 година. △ Отчет за 1950 година. // Обикн. със съгл. опред. Такъв период от време с оглед на преобладаващите атмосферни условия и на плодородието. И всички бяха весели, защото из целия път очите им нищо друго не биха гледали освен злака на житото. Добре отиваше годината. Й. Йовков, ВАХ, 82. Всичко растеше някак насила, плахо, несигурно. — Лоша ще бъде годината, Наско! — клатеше печално малката си главичка дядо Иван и махаше пророчески с показалец. Г. Караславов, ОХ II, 389. Те познаваха всяка гънчица на земята, помнеха берекетите и яловите години. А. Гуляшки, ЗР, 269. Че даде Господ зла зима, / зла зима и лоша година. Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 96. Гладна година. Сушава година.
2. Период от 12 месеца, смятан от определен ден. Иван е живял у дяда Либена цели двайсет и четири години. Л. Каравелов, Съч. II, 41. Той бе прекарал близо година далеч от селото. К. Петканов, СВ, 72. Година беше се минало, откак Василчо,.., беше се изгубил от очите на Божура. Й. Йовков, СЛ, 70. Ти ли си, мале, тъй жално пела, / ти ли си мене три годин клела, / та скитник ходя злочестен азе / и срещам това, що душа мрази? Хр. Ботев, Съч., 1929, 12. Настъпи времето, за което народната поговорка гласи: "Ден година храни!" Всичко излиза на полето, в градините. НД, 1963, бр. 163, 2.
3. Само мн. С членувано числ. поредно за означаване на десетилетие. Доскоро из къщи можеше да се види една оръфана снимка, правена в края на тридесетте години. Д. Бегунов, ЧОД, 19.
4. Само мн. Дълъг период от време. Иванчо преди години четеше дамаскини и житиетата от амвона. Ив. Вазов, Съч. VIII, 27. Влачил оралото дълги години,.., той беше вече изнемощял и остарял. Елин Пелин, Съч. II, 27. Години се борих, трудих и живях под угрозата на смътния утрешен ден. Хр. Смирненски, Съч. I, 53. Свещеникът искал непременно да ме види, защото познавал баща ми от съвместно пътуване преди години за Света гора. Н. Попфилипов, РЛ, 149. Минаха не малко дузини години, гроздове години и съзвездия от години. М. Иванов, ТЛР, 35. Горо, горо, майко мила, / толкоз годин си хранила / мене, горо, юнак стари / с отбор момци и другари, / храни, горо, таквиз чеда, / дорде слънце в светът гледа. Хр. Ботев, Съч., 1929, 25. С години съм живял в къщата му да му робувам. Ил. Блъсков, КУ, 39.
5. Само мн. Период от време, който се характеризира с някакви обществени, икономически, исторически и други явления; епоха. Сега той живееше само със заплатата си, а да се живее със заплата на тези години, макар и със заплатата на главен прокурор, беше доста трудно. Г. Караславов, Т, 5. — Сега годините не са за сватба. Войната няма край и не се знае утре какво ще бъде. К. Петканов, МЗК, 178. През тежките години на войната този малък южен градец беше оживен повече от когато и да било. Г. Райчев, Избр. съч. II, 37. Не пей ми ся. И защо ли да пея / в тез години, аз в каквито живея! П. Р. Славейков, Ч, 1870, кн. 1, 28. Бяха години, когато момък с мома .. рядко се виждаха. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 24. Усилни години. Паметни години. Години на размирици. // Период от време в живота на човек, който се характеризира със свои отличителни особености. Двамата се опитаха да навлязат в спомените си от ученическите години, но разговорът им се затегна и те отново се върнаха към настоящето. Д. Ангелов, ЖС, 201. Видът на софрата, уредбата на стаята,.. — всичко го връщаше към детските и юношеските години. В. Геновска, СГ, 261. Когато прочетох тези редове, в съзнанието ми изплуваха годините на моята студентска младост. Съвр., 1975, кн. 2, 162. Студентски години. Учителски години.
6. Със съгл. опред. Период от време, през който се извършва цикъл от някакви занимания или някаква друга дейност. Учителката пристигна в Преспа през есента, тъкмо бе започнала учебната година, и потърси най-напред него — учителя Райко Вардарски. Д. Талев, ПК, 183. Беше Димитровден, а в Добруджа това е празникът на гурбетчиите. Те привършваха днес работната си година. Й. Йовков, Ж, 1920, 5. — Студентка, нали? Да, по българска литература, първа година. Тарас, ТМ, 30. Стопанска година.
7. Само мн. Възраст. Стопанката беше весела, гостоприемна жена, запазена за годините си. Г. Караславов, ОХ II, 478-479. Той [Белослав] яхна алестия жребец чевръсто, не спроти годините си. Ст. Загорчинов, ДП, 242. Никой не знаеше годините на старата топола. Й. Йовков, СЛ, 76. Дядо Цоньо Косерката беше ходил на Цариград на млади години да работи на беглишките фурии. Ц. Гинчев, ГК, 291. Той е в разцвета на годините си. ● Ед. и мн. С числ. при определяне на възраст. Баща си той и не помнеше. А пък майка му го остави на девет години. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 19. Той го ожени още на осемнадесетата му година за най-хубавато момиче в селото. Елин Пелин, Съч. III, 17. Тана имаше към тридесет години и макар да бе една от най-бедните в града, природата ѝ беше дала друго богатство: хубостта, красотата. Е. Евтимов, ПМ, 151. Големите способности на Гаспар проличали още в детските му години. Така например още на 14 години той изобретил пожарна помпа с оригинална конструкция. Матем., 1966, кн. 6, 1.
8. Само ед. Годишнина на периодично издание. Педагогическият лист "Училище" .. е подбрал вече своята V година. Хр. Ботев,
Зн, 1874-1875, бр. 17. За Гетевите песни .. аз пращам читателя .. при моята статия "Песните на Гете", печатана в списанието Мисъл, девета година. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 10. Списание Български език, година пета.
9. Разг. Помен за покойник, който се извършва една година след смъртта. — Вчера... ѝ правихме година... — На кого, синко? Аз още оня ден исках да те попитам за кого носиш това черно. Д. Калфов, Избр. разк., 376. На умрелия носят третини, деветини, четиридесет, година и пр. Ив. Хаджийски, БДНН I, 45.
◊ Астрономическа година. Период от време, който се състои от 365 дни, 5 часа, 48 мин. и 51 сек. Високосна година. Всяка четвърта година, която има 366 дни, с 29 дни през м. февруари. Звездна година. Период от време, който се състои от 365 дни, 6 часа, 9 мин., 10 сек. Нова година. Първи януари, празнуван като начало на годината. Старата Глаушица бе се запретнала в стаята с огнището да меси баницата за Новата година. Д. Талев, ПК, 251-252. Календарна година. Период от време от 1 януари до 31 декември. Светлинна година. Астрон. Пътят, който изминава светлината за една година, като се движи със скорост от 300 хиляди километра в секунда. Нашите радиоастрономични уредби ловят електромагнитните лъчения от разстояние десет милиарда светлинни години.
? Влизам в години. Разг. Ставам зрял, възрастен. Колко му е днеска да настина? Духа вятър и дъждец вали. Както казваш — влязохме в години. И животът май че превали... Д. Методиев, ШТ, 45. Година време. Разг. За реално кратък период — който изглежда много продължителен, дълъг. Набързо по насипа, встрани от Никополската капия, се сурнаха двете хиляди мъже. Всеки търсеше коня си, опипваше с нетърпеливи пръсти коланите му, бързаше да се метне на седлото и се изниже из капията. Примираха от досада, половината час, който им потрябва, за да се промъкнат през ходника, им се стори година време. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 121. Година-две. Разг. Немного дълъг период; нормално дълго, по-скоро кратко време. — Преди година-две хванах живо лисиче. Ив. Коларов, Е, 24. — Не сме се виждали, не беше скоро, ама не беше и отдавна. Година-две трябва да има откакто се видяхме в Несебър. △ Не се притеснявай. Напълно ще оздравееш. Година-две и ще идваш и ти с нас на морето. Година след година. С изминаването на всяка година. Ден след ден, година след година [пороите] дълбаели. Н. Хайтов, ПП, 18. Ден година. Разг. За ден, който обикн. поради затруднения, неприятности и под. изглежда много дълъг, безкраен. — Ей, кога пусто ще се мръкне, то като че зарад мене този ден година се провлече, а пък ваджишкото слънце е още на голяма икиндия. В. Нешков, Н, 352. До година. Разг. На следната година, докато измине една година. — До година ще приключим изцяло ремонта и плажът ще бъде открит. До година, до амина! Разг. Пожелание за хубав и дълъг живот, обикн. в наричания за Нова година. — Идваше Нова година. До година, до амина! Г. Величков, НУ, 15. Сурва, сурва весела година! / Живо, здраво до година, / до година до амина! До година до друга. Разг. В бъд. вр. В близко бъдеще, не след дълго. — Сега е още рано за теб — каза той [хартофилаксът] по гръцки на Захария, — ала до година до друга ти ще можеш да четеш от нашите книги и аз ще ти давам, каквото трябва. Вл. Свинтила, СЗЗ, 51. Една година. Разг. Някога, веднаж. — Една година — започна Месечката, — отиват сърненци за сол в Силистра. Й. Йовков, ВАХ, 69. За много години (годин). Разг. Пожелание за дълъг живот. На годината. Разг. В съчет. със съществително преди израза. Означава най-доброто, най-нашумялото, най-известното от еднородна група лица, предмети, явления за дадена календарна година. — Аз съм актьор. Извинете, през отпуската ходите ли в София? Кой е спектакълът на годината според вас? Г. Стоев, КЛ, 85. Стана традиция да се прави класация за мъж на годината, политик на годината, бизнес дама на годината и т. н., и т. н. На млади(те) години. Разг. По времето, когато съм млад, когато е периодът на младостта; на младини. — Едно време, на младите години, имаше една Тинка, комшийка ми беше. Направо ще ти кажа: мило и драго давах за нея, а тя завеяна по друг, по Ненчо. Б. Геронтиев, Б, 12. На стари години. Разг. По времето, когато съм вече възрастен; на старини. — Ами ти какво седиш пред работилницата? Да не си решил да учиш занаята на стари години? Нали си чувал — от дърт циганин ковач не става! С. Северняк, ИРЕ, 8. — Внимавай с любовта! Особено на стари години! Нали знаеш, старо бунище като се подпали... Да не станеш за смях. От година на година. 1. Веднаж-дваж в годината или на няколко години; много рядко. Срещаме се от година на година. 2. С всяка изминала година, с течение на времето. Сенебирските братя богатееха от година на година. Й. Йовков, ВАХ, 139. С годините. Разг. С течение на времето, след изминаването на много време. С годините крушата остаря, подгърби се и напуканата ѝ кора се покри с мъхове и лишеи. Кр. Григоров, Н, 125. Сурва година. Диал. 1. Нова година, Василовден; сурваки. 2. Самият обичай на 1 януари, сурвакане, и обредните действия, свързани с него. Съм (ставам) на (в) години. Разг. В зряла възраст съм, остарявам. Къде са ме водили, не помня, но на сутринта разбрах, че съм откаран в милицията .. И ми беше стеснително, защото бях вече на го‑
дини. К. Калчев, ДКГ, 93. Можеше да каже на отговорните хора от окръжния комитет: "Благодаря за честта, вече съм в години", и щяха да го оставят на мира. А. Гуляшки, ДМС, 28.