ГОДИНА̀К

ГОДИНА̀К, мн. ‑ци, м. Остар. и диал. Годиначе. Бойчовските говеда бяха най-добрата порода в село и чичо Върбан взе телицата. Тя беше годинак, но си личеше, че ще стане угледна крава. Ил. Волен, ДД, 133. В пръви ден [от Байрама] колят в жрътва здраво без порок добиче: овен годинак или двоегодишно юнче. Лет., 1874, 7. Разтичаха се жандарми да дерат поканите, но тая мярка беше безполезна и смешна: в града и годинаците знаеха вече, че става митинг. Ив. Вазов, Съч. VII, 100. В манастире до три черкви: / първа черква, дето венчават, / втора черква, дето кръщават, / третѐ черква дето настригват, / дето настригват малки деца, / малки деца годинаци. Нар. пес., СбАИ, 136.

Списък на думите по буква