ГОДЍНИЦА ж. Диал. Годинка. Тежко и горчива ми е на сърцето, когато припомня своите млади и зелени годиници и мойта бащина къщица. Л. Каравелов, Съч. II, 129. На камъкът лудо младо неженено седи, / та си плаче дните годините: / — Леле мои дници, годиници! Нар. пес., СбНУ ХIV, 17.