ГОДИНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОДЍНКА ж. Умал. от година (в 1, 2 и 7 знач.). — Търкулна се още една годинка — наруши мълчанието дядо Петър, който настави гласно своите мисли. П. Велков, СДН, 327. Годинката си тече, пък имотът си е имот, никой и една игла не може да откъсне от него. Г. Караславов, Тат., 220. Тоя път работата е по-сложна. За бунтове и разни протести лепват най-малко петнадесет годинки... И. Петров, МВ, 178. Мама загинала. А мене, тогава аз съм бил на годинка, ме взела леля Катя... Ст. Македонски, ЕЗС, 188. Бае Васил Ошава — човек на около четиресе годинки, с редки жълти мустаци и със сиви очи — беше ми талигаджия. Т. Влайков, Съч. I, 29. Поизгърбил се беше малко само от годинките, но шегите не бе оставил. Н. Хайтов, ПП, 20.