ГОДИ МИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГОДЍ МИ СЕ несв., непрех. Диал. Със следв. изр. със съюз да. Иска ми се, харесва ми. Лакомото рупане и сумтенето [на кравата] го пробуждаха и той почваше отново да мисли за нея: "Ако отвлече още един месец, мъжко ще е." И хем му се годеше да е женско, хем искаше да е мъжко. Ил. Волен, ДД, 137-138. — Да е твое добиче, ще му дадеш ли тая гнилош, кажи? .. — Че какво му е на сенцето? — обади се пак махленецът, виждаше се, че му се годи да защити коларя, който беше негов приятел. Н. Нинов, ЕШО, 55.